Отрупаните маси и изкушаващите ястия са обаен спътник на коледните празници не само в България. След коледния сезон обичайно идва времето на новогодишните обещания за стриктни диети. Обичайна несигурността относно това какъв подход да се предприеме за редуциране на телесното тегло. Има безкрайно много информация за различни диети, както в интернет така и в книги за самоусъвършенстване, съвети от фитнес инструктори и дори различни препоръки за медикаменти редуциращи теглото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една от тези подходи е периодичното гладуване (intermittent fasting). Това е подход при който се ограничава калорийния прием, но фокусът пада върху времето, в което човек може да консумира храна, в рамките на един деня или седмицата.
Един от вариантите е редуване на ден с прием на храна с такъв, през който се гладува. Другият възможен вариант, по-често прилаганият, е редуване на 16 часа гладуване с 8 часа време за хранене в рамките на едно денонощие. Макар че както ограничаването на калориите, така и периодичното гладуване могат да доведат до цялостно намаляване на калорийния прием, това не е акцента при периодичното гладуване.

Както се вижда от наименованието на подхода – периодично гладуване – важен е не само периода на хранене, но и „гладуването“. Думата в случая е донякъде подвеждаща, тъй като не чувството на глад е съществено, а липсата на калориен прием в този период. По време на времето за гладуване (16-те часа) е разрешен приема на неподсладени чайове, вода, кафе без захар.

Как действа периодичното гладуване?

Основните хипотези за действието на гладуването върху тъканите в човешкото тяло са три: 1) намаляване на оксидативния стрес; 2) синхронизиране на калорийния прием с циркадните ритми; 3) кетоза. [1]

Хипотезата за оксидативния стрес се подкрепя от изследвания, които са показали по-малко свободни радикали, произведени от митохондриите след калорийна рестрикция. [2]

Циркадните ритми са промени в биологичните процеси (напр. хормонална секреция) в рамките на едно денонощие. Пример за това е, че инсулиновите нива са по-високи сутрин отколкото вечер. С оглед на това се предполага, че приемът на храна между 8:00 и 16:00ч. е по благоприятен спрямо хранене само в следобедите часове. Такъв подход се е оказал балгоприятен в редуциране на кръвното налягане и теглото. [3]

По аналогия на кетогенната диета при периодичното гладуване също се повишава производството на кетони. Това е признак, че метаболизмът започва да използва мастни киселини, следователно разгражда мастната тъкан.

Какви са ползите от периодичното гладуване?

Периодичното гладуване оказва положително въздействие върху множество сърдечносъдови рискови фактори, включително затлъстяване, хипертония, дислипидемия и диабет. Освен това има данни за по-добра прогноза при пациенти, вече преживели инфаркт.

В медицински център СанаМедик имаме специалисти които могат да Ви помогнат с диетичен режим!

Източници:

1. Dong TA, Sandesara PB, Dhindsa DS, Mehta A, Arneson LC, Dollar AL, Taub PR, Sperling LS. Intermittent Fasting: A Heart Healthy Dietary Pattern? Am J Med. 2020 Aug;133(8):901-907. doi: 10.1016/j.amjmed.2020.03.030. Epub 2020 Apr 21. PMID: 32330491; PMCID: PMC7415631.
2. Merry BJ. Oxidative stress and mitochondrial function with aging–the effects of calorie restriction. Aging Cell. 2004 Feb;3(1):7-12. doi: 10.1046/j.1474-9728.2003.00074.x. PMID: 14965349.
3. Moro T, Tinsley G, Bianco A, Marcolin G, Pacelli QF, Battaglia G, Palma A, Gentil P, Neri M, Paoli A. Effects of eight weeks of time-restricted feeding (16/8) on basal metabolism, maximal strength, body composition, inflammation, and cardiovascular risk factors in resistance-trained males. J Transl Med. 2016 Oct 13;14(1):290. doi: 10.1186/s12967-016-1044-0. PMID: 27737674; PMCID: PMC5064803.