В тази статия се разглеждат ограниченията на ИТМ при оценката на затлъстяването и се изтъкват предимствата на анализа на телесния състав за по-прецизно фенотипизиране и оценка на метаболитния риск. Настоящият текст обобщава основните изводи от статията на Laura Salmón-Gómez и съавтори, като се фокусира върху полезността на ИТМ и телесния състав, класификацията на затлъстяването и бъдещите тенденции в класификацията на затлъстяването.

ИТМ е един от най-често използваните инструменти за оценка на състоянието на телесното тегло в клинични и епидемиологични условия. Основните му предимства се състоят в неговата простота, рентабилност и лесна употреба, което го прави практичен избор за широкомащабни проучвания и оценки на здравето на населението. Той осигурява бърза оценка на това дали дадено лице попада в категории като поднормено тегло, нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване въз основа на стандартизирани прагове, определени от организации като Световната здравна организация (СЗО). Въпреки широкото си използване обаче ИТМ има значителни ограничения. Той не прави разлика между мастна и мускулна маса, което означава, че лица с голям дял мускулна маса (например спортисти) могат да бъдат класифицирани като хора с наднормено тегло или затлъстяване, дори и да имат малко телесни мазнини. Обратно, лица с нормален ИТМ, но с високо съдържание на мазнини в тялото – особено на висцерални мазнини – могат да бъдат изложени на риск от метаболитни заболявания като диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Освен това ИТМ не отчита разпределението на мазнините, което играе решаваща роля при определянето на рисковете за здравето. Например висцералните мазнини (мазнини, натрупани около органите) са много по-вредни от подкожните мазнини (мазнини, натрупани под кожата), но ИТМ не прави разлика между тях. В резултат на това ИТМ е полезен, но несъвършен инструмент, който трябва да се допълни с допълнителни мерки за по-точна оценка на метаболитното здраве.

Анализът на телесния състав осигурява по-прецизна и всеобхватна оценка на физическото състояние на индивида чрез измерване на различни компоненти, като мастна маса, мускулна маса, костна маса и съдържание на вода. За разлика от ИТМ, който отчита само общото тегло спрямо ръста, анализът на телесния състав дава възможност за по-различно разбиране на рисковете за здравето на дадено лице. Едно от основните му предимства е идентифицирането на излишната мастна тъкан, особено при лица, които могат да имат нормален ИТМ, но въпреки това имат висок процент телесни мазнини (състояние, известно като „затлъстяване с нормално тегло“). Освен това техниките за определяне на телесния състав, като например биоелектрически импеданс анализ (BIA), двуенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) и плетизмография с изместване на въздуха, могат да разграничат висцералните мазнини (които увеличават кардиометаболитния риск) от подкожните мазнини (които са по-малко вредни). Това разграничение е от решаващо значение, тъй като висцералната мастна тъкан произвежда провъзпалителни цитокини, които допринасят за инсулиновата резистентност, хипертонията и сърдечносъдовите заболявания. Освен това анализът на телесния състав е ценен за идентифициране на саркопенното затлъстяване – състояние, характеризиращо се с ниска мускулна маса и висока мастна маса – което се свързва с повишена слабост и метаболитни усложнения, особено при по-възрастните хора. Тъй като технологията за анализ на телесния състав става все по-достъпна, се очаква нейното използване в клиничната практика да нарасне, което ще помогне на доставчиците на здравни услуги да разработят по-персонализирани планове за лечение на затлъстяването и метаболитните нарушения.

Фенотипизирането на затлъстяването с помощта на ИТМ и телесен състав позволява да се създаде по-сложна система за класификация, която по-добре прогнозира здравните резултати. Традиционната класификация, базирана на ИТМ (нормално тегло, наднормено тегло и затлъстяване), вече е призната за недостатъчна, тъй като не отчита индивидуалните различия в мастната маса, разпределението на мазнините и мускулната маса. За разлика от това, включването на мерки за телесния състав дава възможност за по-усъвършенстван подход, който идентифицира отделни подтипове на затлъстяването. Една такава класификация прави разлика между метаболитно здравословно затлъстяване (МЗЗ) и метаболитно нездравословно затлъстяване (МНЗЗ). Индивидите с МЗЗ имат висок ИТМ, но поддържат благоприятни метаболитни маркери, докато индивидите с МНЗЗ изпитват метаболитни усложнения като инсулинова резистентност, дислипидемия и хипертония, въпреки че имат подобен ИТМ. Друг важен фенотип е метаболитно нездравословното нормално тегло (МННТ), който се отнася до лица с нормален ИТМ, но с излишък на висцерални мазнини, което ги излага на висок риск от сърдечносъдови заболявания и диабет. Освен това концепцията за „саркопенично затлъстяване“ подчертава индивидите с висока мастна маса и ниска мускулна маса, което увеличава риска от функционални нарушения и метаболитни разстройства при тях. Чрез интегриране на ИТМ с процента на телесните мазнини, нивата на висцералните мазнини и измерванията на мускулната маса здравните специалисти могат по-добре да стратифицират пациентите въз основа на истинските им рискове за здравето, което води до по-целенасочени интервенции.

Легенда:

Система за фенотипизиране според индекса на телесната маса (ИТМ) и телесния състав (метаболитното здраве): А) метаболитно здраво нормално тегло; Б) метаболитно здравословно наднормено тегло; В) метаболитно здравословно затлъстяване; Г) метаболитно нездравословно нормално тегло; Д) метаболитно нездравословно наднормено тегло; Е) метаболитно нездравословно, затлъстяване.

Най-същественото предимство на анализа на телесния състав в сравнение с ИТМ е възможността за точна оценка на разпределението и вида на телесната маса, вместо да се разчита единствено на теглото спрямо ръста. Едно от основните ограничения на ИТМ е невъзможността да се прави разлика между чиста и мастна маса, което може да доведе до значителни грешки при класифицирането. Например спортисти с висока мускулна маса могат да имат висок ИТМ, но нисък процент телесни мазнини, докато лица с нормален ИТМ могат да имат прекомерно количество висцерални мазнини, което увеличава риска от метаболитни заболявания. Анализът на телесния състав измерва директно мастната маса, което го прави превъзходен инструмент за идентифициране на рискови лица, които могат да бъдат пренебрегнати само с помощта на ИТМ. Освен това техниките за определяне на телесния състав могат да определят точно мястото на натрупване на мазнини, като се прави разлика между подкожните мазнини (обикновено по-малко вредни) и висцералните мазнини (свързани с по-висок кардиометаболитен риск). Това разграничение е от решаващо значение за определяне на риска от заболяване, тъй като излишните висцерални мазнини допринасят за възпаление, инсулинова резистентност и сърдечносъдови усложнения. Друго предимство на анализа на телесния състав е способността му да открива саркопенично затлъстяване – състояние, при което индивидът има прекомерно количество мазнини и ниска мускулна маса. Това го прави по-предразположен към слабост, падания и метаболитни нарушения. Предоставяйки по-подробна информация за физическата структура на индивида, анализът на телесния състав позволява по-персонализиран и прецизен подход към управлението на затлъстяването.

Въпреки че анализът на телесния състав предлага много по-точна оценка на мастната тъкан, отколкото ИТМ, пълното заместване на ИТМ с измервания на телесния състав в клинични условия и в областта на общественото здраве все още не е практично. ИТМ продължава да се използва широко поради своята простота, икономическа ефективност и достъпност, което го прави полезен инструмент за скрининг на големи групи от населението. В статията обаче се предлага комбиниран подход, при който ИТМ се допълва с измерване на процента на телесните мазнини, обиколката на талията или висцералните мазнини, да осигури по-прецизна оценка на здравословното състояние на индивида. В случаите, когато анализът на телесния състав е лесно достъпен, той трябва да бъде предпочетен пред ИТМ, особено за лица, които попадат в двусмислени категории на ИТМ (като например лица с нормален ИТМ, но с високо съдържание на мазнини в тялото или лица с наднормено тегло и висока мускулна маса). Интегрирането на измерванията на телесния състав в рутинната клинична практика нараства, а напредъкът в биоелектрическия импедансен анализ (BIA) и двойноенергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA) прави тези измервания по-достъпни. В крайна сметка, въпреки че е малко вероятно индексът на телесната маса да бъде напълно премахнат в близко бъдеще, се очаква анализът на телесния състав да играе по-голяма роля за подобряване на диагностиката и лечението на състояния, свързани със затлъстяването.

Статията предполага, че бъдещето на класификацията на затлъстяването и оценката на метаболитния риск ще излезе извън рамките на ИТМ и ще се съсредоточи върху фенотипиране, основано на телесния състав. С напредването на прецизната медицина все повече се признава, че затлъстяването е хетерогенно състояние, което означава, че не всички лица с висок ИТМ са изправени пред едни и същи рискове за здравето. Една по-прецизирана система за класификация, включваща процент телесни мазнини, разпределение на мазнините, мускулна маса и метаболитни маркери, ще позволи по-добро стратифициране на риска и по-персонализирани планове за лечение. Напредъкът в техниките за изобразяване, като например ЯМР и компютърна томография за оценка на висцералните мазнини, както и технологиите за носене на здравни устройства и моделите за машинно обучение, вероятно ще подобрят допълнително системите за метаболитна класификация. Освен това генетичното и метаболитното профилиране може да се интегрира с анализа на телесния състав, което ще доведе до по-цялостен подход към управлението на затлъстяването. Въпреки че ИТМ вероятно ще остане в употреба за широкомащабни проучвания и основен скрининг, неговата роля ще намалее с появата на по-точни и достъпни инструменти. Бъдещето на метаболитната класификация ще даде приоритет на индивидуализираната оценка на риска, като се премине от универсалния подход на ИТМ към по-всеобхватна и прецизна оценка на метаболитното здраве.