ЗАПАЗЕТЕ ЧАС!

Доплер изследване

Доплер изследване

  • доплер изследване варна

Какво е доплер изследване ?

доплер изследване варна

Доплер сонографията е безвреден и безболезнен метод за изследване движението на кръвта в кръвоносните съдове- артерии и вени. В основата му стои изследване на честотата на ултразвуковите вълни. Различават се три зони на доплер изследването –Транскраниална, Екстракраниална и Периферна Доплерова Сонография.

Видове доплер изследване

Екстракраниална доплерова сонография – изследва кръвоносните съдове и кръвотока в шийната област и черепа (доплер на глава).

Периферна сонография е  диагностика, чиято цел е да изследва вени и артерии на крайниците – може да бъде проведен доплер на крака, а също и на ръцете.

Транскраниалната сонография – ултразвуковите лъчи проникват през черепа и практически достигат до всички кръвоносни съдове в мозъка. Така се създава възможност за  директно проследяване кръвния ток във вътрешно-черепните мозъчни артерии и се получава цялостна представа за мозъчното кръвообръщение, съдовото съпротивление, количеството кръв, което преминава за единица време, стеснения на кръвоносните съдове, наличието на атеросклеротични плаки и тромби. Изследва се движението на кръв в съдовете, качествата на нейното протичане, посока и скорост и определяне на състоянието на съдовото русло, проходимостта на съдовете, аномалии в стените и по хода на различните артерии и вени, включително изобразяването на атеросклеротични плаки.

доплер сонография варна

доплер изследване варна

За целите на неврологията доплер изследването е  свързано с екстракраниалните и транскраниални  зони и е показно  основно при:

Състояния:

главоболие(мигрена);

спазми на кръвоносните съдове;

проблеми с оросяване на крайниците и изтръпване;

диабетна полиневропатия;

главозамайване и нарушение на равновесието;

мозъчен инсулт /хеморагичен или исхемичен/;

вродени аномалии на мозъчните артерии;

хронична периферна артериална недостатъчност на кръвообръщението;

– разширени вени

тромбофлебити и др.

Предимства на метода :

Изследването се осъществява чрез използването на улразвук, което го прави безопасно и без никаква болка за пациента

Чрез доплер сонографията могат да бъдат изследвани кръвоносните съдове в тяхната цялост – това включва натрупаните плаки, разширения и всякаква смущения, които препятстват правилното оросяване и кръвоснабдяване.

Метода позволява да бъдат проследени вида и степента на увреждането и да бъдат направени прогнози за неговото развитие

Противопоказания:

Изследването няма практически констатирани  противопоказания, което го превръща в много предпочитан, ефикасен и широко приложим метод на диагностика, който е безопасен за пациента.

доплер сонография варна

Извършване на доплер изследване в SanaMedic Варна ?

доплер изследване варна

Продължителността на изследване е различна – от няколко минути до малко над половин час – в зависимост от броя на изследваните съдове, а също и зоната.

МЦ  SanaMedic разполага с   последен модел ехограф, който дава съвременна възможност за съвършено прецизно диагностициране на всички изменения в кръвоносните съдове,  свързани с мозъка.

Възможностите на специалистите работещи е МЦ SanaMedic Варна са свързани  и с изследване на периферната сърдечно-съдова мрежа. Такъв тип изследване-комплексно позволява цялостна диагностика на  налични и евентуални  сърдечни и съдови проблеми.

По-подробна информация за съвременния ехограф, с който разполагаме в нашия център може да видите в следващия линк:

сонография варна

 

Медицински център ВарнаДоплер Изследване Варна

Сънна апнея

  • сънна апнеа

Какво е сънна апнея?

сънна апнеа

Сънна апнея (апнея – от лат. липса на дишане, спиране на дишането) е често срещано състояние, което се характеризира с епизоди на спиране на дишането по време на сън. Спиранията в дишането могат да продължат от няколко секунди до минути и се появяват от 5 до 30 или повече пъти на час. След време , нормалния начин  на дишане се връща, като може да бъде съпроводено със силно хъркане или звуци на задушаване.

Сънната апнея е едно от често наблюдаваните хронични заболявания, което смущава съня 4 и повече пъти в седмицата.

Това води до лошо качество на съня и умора през деня. Сънна апнея е сред главните причини за недоспиване, липса на качествен сън и отпадналост и умора през деня.

Проблемът при диагностицирането на болестта е че тя се проявява само нощем, поради което и човекът често не разбира за нея. Член на семейството и/или партньорът в леглото може да забележи нейните първи признаци.

Сънната апнея често не може да се диагностицира при рутинен лекарски преглед. За целта съществуват специални апарати, които записват сърдечната, дихателна и мозъчна дейност по време на сън. Натрупаната от тях информация след това се разчита от специалист, който следва да препоръча по- нататъшен курс на лечение.

Какви са рисковите фактори и причини за  сънна апнея?

Рисковите фактори за обструктивна сънна апнея включват:

мъжки пол

високо кръвно налягане

затлъстяване

тютюнопушене

напреднала възраст

употреба на упойващи, приспивателни лекарства или алкохол

неврологични заболявания

диабет

Какви са симптомите ?

Симптоми на обструктивната сънна апнея включват:

силно хъркане

събуждания, придружени със задъхване

сутрешно главоболие

безсъние

сънливост през деня

нарушения в концентрацията

трудно контролирано високо кръвно налягане

сънна апнея

Как се поставя диагнозата сънна апнея?

Преди основният начин за диагностика на сънна апнея е била т.нар Полисомнография, която се провежда само в лабораторни условия. При това изследване, преспивате една нощ в лабораторията, като през това време за вас са прикачени апарати, следящи функцията на органите, начина на дишане, движенията на краката и ръцете.  Развитието на технологиите в медицината вече позволява диагностиката на сънна апнея да се извършва изцяло в домашни условия, без да се налага да напускате комфорта и удобството на вашия дом. Това е възможно с помощта на съвременните преносими апарати за скрининг на съня и дихателните нарушения. Тези устройства извършват пълен респираторен мониторинг  на жизнено важни параметри, които свидетелстват за наличие на смущения в съня без да се налага да променяте ежедневието си.

 

Методи за лечение на обструктивната сънна апнея?

 

Промени в начина на живот:

сънна апнеа

отказване от тютюнопушенето

спиране на употребата на алкохол или алкохолните напитки да не се пият няколко часа преди сън

отслабване

избягване на спането по гръб

Лечение с апарат за сънна апнея:

сънна апнеа

-CPAP маска (Continuous Positive Airway Pressure – Продължително положително въздушно налягане). Това е най-широко използваният метод за лечение на сънна апнея (обструктивна или централна) и включва носенето на маска около носа по време на сън. Маската е включена към апарат, който генерира въздух под налягане, като по този начин пречи на дихателните пътища да се затворят.

-BPAP маска (Bilevel Positive Airway Pressure – Позитивно въздушно налягане на две нива) – за разлика от СРАР, което поддържа постоянно налягане на подавания въздух при вдишване и издишване, ВРАР апаратите изпращат въздух под по-високо налягане, когато вдишате и под по-ниско – когато издишвате. Целта на този вид лечение е да се  подпомогне слабото дишане. Някои ВРАР апарати автоматично подават въздух, когато усетят, че не сте дишали над определен брой секунди.

-кислородотерапия – апарат подава допълнително кислород към дихателната ви система докато спите. Тази терапия показва ефективност при някои случаи на сънна апнея.

-rTMS (repetitive transcranial magnetic stimulation) Транскраниална магнитна стимулация е нов неинвазивен метод за модулиране на активността на централната нервна система. Идеята на метода е да се постигне цялостно подобряване на състоянието без употребата на лекарства, а изцяло по естествен път. Използва се при безсъние, бърнаут синдроми, депресия, нарушения на паметта и концентрацията, след инсулти и други поражения на мозъка.

Сънна апнея

Какви усложнения може да предизвика сънната апнея?

Нелекуваната сънна апнея увеличава риска за:

Развитието на високо кръвно налягане, сърдечен удар, инсулт, затлъстяване и диабет;

Развитието или влошаването на сърдечна недостатъчност;

Развитието на сърдечни аритмии;

Умора – дължи се на честите събуждания през нощта и може да доведе до намаляване на концентрацията на работното място или по време на шофиране, което може да доведе до сериозни инциденти

Кабинет по медицина на съня и сънна апнея към МЦ SanaMedic Варна

Кабинетът разполага с най-модерно оборудване –  електро-енцефалограф (ЕЕГ), електро-кардиограф (ЕКГ), електро-миограф (ЕМГ), транскраниален магнитен модулатор (rTMS). сънна апнея

SanaMedic и Мис Варна 2020

мис варна 2020

На 26 и 27 Август тази година се проведе едно от най-престижните събития за красота и стил в морската ни столица – Конкурсът Мис Варна 2020. МЦ SanaMedic имаше изключителното удоволствие да бъде официален спонсор и член на журито в тазгодишното събитие.

Като център, отдаден на мисията да се грижи за красотата и здравето на всеки един човек, имахме отговорната  задача да помогнем на претендентките в битката им за короната. Един от нашите дерматолози, Д-р Глория Димитрова, даде ценни съвети на момичетата за това кои са най-честите грешки, които правим когато предприемаме корекции върху себе си;  кои са важните навици, които съхраняват кожата млада и изпъната за дълго. Също така разказа и за рисковете, които съпровождат някои от най-разпространените естетични подобрения, както и за начините по-които да бъдат избегнати. Вижте как си прекараха посланичките на красотата  в нашия медицински център и как, ние успяхме да им помогнем да се превърнат в най-добрата форма на себе си:

А ето и кратко интервю с дерматолога Д-р Глория Димитрова в качеството й на един от членовете на журито на Мис Варна 2020.

Медицински Център Варна

НОДОЗНА ГУША

Статията е съставена от д-р М. Сидерова и доц.д-р  К. Христозов

д-р Мира Сидерова

Нодозната ryшa е едно хетерогенно заболяване в клиничен, физиологичен и хистологичен аспект: възлите могат да бъдат единични или множествени, съпроводени с хипер- или хипофункция, доброкачествени или злокачествени. Основни задачи на клинициста при откриване на възлеста струма са изключването на малигненост и на хипертиреоидизъм, дължащ се на тиреоидна автономия.

Епидемиология

Тиреоидни възли се откриват приблизително в 5% от населението при използване на палпацията като скринингов метод. При провеждане на ултразвуков скрининг този процент нараства десеткратно и достига между 20 и 75% от общата популация. По-висока честота на тиреоидни възли се наблюдава в ендемичните за ryшавост райони. Тиреоидните възли са рядко срещани при деца и подрастващи, а честотата им нараства линейно с възрастта. Жените са засегнати 2-4 пъти повече от мъжете.

Тиреоидният карцином е рядко злокачествено заболяване при човека, съставлява до 1% от злокачествените заболявания, но е най-честият ендокринен рак. Открива се в около 5% от тиреоидните възли. През последните 30 години годишната заболеваемост от тиреоиден карцином е нарастнала от 6 до 8.7/100 000, т.е. 2.4 пъти. Счита се, че това увеличение до голяма степен се дължи на подобрената диагностика и увеличението е за сметка на диагностициране на възли под 2 см, като смъртността от тиреоиден карцином не се е променила – 0.5/100 000. Аварията в
Чернобил през 1986 г. беляза нова ера в заболеваемостта от тиреоиден карцином. Рискът за развитие на рак на щитовидната жлеза, особено в Украйна, Беларус, Западна Русия и съседните държави, е най-голям за децата, които тогава са били под 9-годишна възраст и особено под 5-годишна възраст и вероятно са приели голяма доза радиоактивен йод чрез млякото и млечните продукти. В следващите години се очаква нарастващ брой случаи на тиреоиден карцином в Япония след аварията във Фукушима.

Клинична оценка

От анамнезата най-важна е информацията за пола (мъже- те са с по-висок риск за злокачествени лезии), както и възрастта на поява на възела. Рискови възрастови групи са тези под 20 години и над 70 години. Проведена в миналото лъчетерапия в областта на главата и шията също е рисков фактор. Дисфонията, дисфагията и диспнеята, както и бързото нарастване на възела са алармиращи симптоми. Насочено трябва да се търси и фамилност, особено при роднини с медуларен, папиларен карцином u MEN тип 2 (множествена ендокринна неоплазия). Симптоми на хипертиреоидизъм, както и употреба на медикаменти, съдържащи йод могат да подскажат токсична възлеста струма. Повечето възли са асимптомни и липсата на симптоми не изключва малигненост.

Задължително е физикалното изследване на шията, насочено към размера, локализация, консистенция на тиреоидния възел, фиксация към околните тькани, наличие на шийна болка, както и увеличени шийни лимфни възли (ЛВ).

Лабораторни изследвания

Повечето пациенти с бенигнени или малигнени тиреоидни възли са еутиреоидни. Въпреки това, изследване на серумния TSH ce назначава при всички пациенти с тиреоиден възел. Ако TSH е понижено, лабораторните изследвания се разширяват с FT4 и FT3, които уточняват дали се касае за явен (при повишени периферни хормони) или субклиничен хипертиреоидизъм (нормални периферни хормони в съчетание с ниско TSH). И в двата случая е удачно провеждането на сцинтиграфия за определяне функционалната активност на възела. Повечето ръководства не препоръчват биопсии на сцинтиграфски горещи възли, тьй като те рядко са мали- гнени. При висок ТСХ е показано изследването на FT4, анти- ТРО и анти-TG антитела, защото автоимунният тиреоидит е най-честата причина за хипотиреоидизъм.

Изследването на серумен тиреоглобулин няма място в диагнозата на нодозната гуша, тьй като той е повишен при всяко увеличение на жлезата, както и при деструктивни промени. Използването му като туморен маркер при пациенти, лекувани за тиреоиден карцином, има смисъл само след проведена тотална тиреоидектомияl.

Изследването на серумен калцитонин е маркер за медуларен карцином и корелира добре с разпространението на болестта. Все още се спори за рутинното му измерване при наличие на тиреоиден възел, тьй като медуларният карцином се открива в по-малко от 0.5% от възлите, а и често серумният калцитонин е фалшиво-положителен при бъбречна недостатьчност или употреба на протонни инхибитори. За- дължително е изследването му при фамилност или клинична суспекция за медуларен карцином или MEN тип 2. Ако калцитонинът е повишен, първо се повтаря, след което се провежда стимулационен тест с пентагастрин или калций.

 

Ултразвукова диагностика

Ултразвуковото (У3) изследване е най-чувствителният метод за откриването на тиреоидни възли, за точно определяне на техните размери и структура. Ехографията е задължителна при пациенти с клинично установен риск от тиреоиден карцином, при шийна лимфаденомегалия и при всеки палпируем възел. При 20% до 48% от пациентите с един палпиращ се нодул, ехографски се откриват и други възли, т.е. полинодозна струма. Рискът от карцином е еднакъв при пациенти със солитарен възел и многовъзлеста ryша. Нещо повече, карциномът може да се крие както в доминантния възел (този с най-големи размери), така и в недоминантните.

Акцентът на У3 изследване при възлеста rушa е търсене на рискови за малигнитет характеристики — хипоехогенна солидна структура на възела, неравни контури, липса на хало, по-голям предно-заден от трансверзален размер, микрокалцификати, интраваскуларни хаотични доплерови сигнали, шийна лимфаденомегалия.

Еластографията е друго приложение на У3 за изследване на деформацията и еластичноспа на тьканите при компресия. Рискови са възлите или участьци оттях, които се деформират минимално, т.е. са твърди и нееластични.

Съществуват и някои ехографски белези, подсказващи доброкачествен характер на възела – ясни граници, наличие на нежно непрекъснато хало, дорзално акустично усилване, хипер- или анехогенна структура на възела, наличие на макрокалцификати тип „яйчена черупка“. Много често псевдонодозната форма на автоимунния тиреоидит на Хашимото се бърка с полинодозната гуша .

Тънкоиглената аспирационна биопсия (ТАБ) е най-точният и важен диагностичен метод за разграничаването на доброкачествените от злокачествените тиреоидни възли. Рутинното провеждане на ТАБ промени лечението на ти- реоидните нодули, като позволи да се избегнат ненужните операции на доброкачествени лезии и по този начин намали разходите за лечение. От друга страна предоперативната ТАБ и доказването на щитовиден карцином предполага едноетапна операция — тотална тиреоидектомия, за разлика от многократните операции при пациенти без предоперативно цитологично уточняване. Чувствителността на ТАБ варира между 65% и 98%, а специфичността между 72% и 100%. Съществуват различни методи на провеждане на ТАБ — с и без аспирация, „free hand“, ТАБ под ехографски контрол, като последният има предимства при непалпируеми възли, както и при избор на биопсирания участьк от солиднокистичните възлиl.

Цитологичните резултати от ТАБ се класифицират в пет диагностични категории:

Клас 1. Недиагностични

Причини за недостатъчен цитологичен материал могат да бъдат много малки възли, бедна на епителни клетки и богата на еритроцити проба, лоша фиксация, склеротични лезии (тиреоидит на Хашимото-фиброзен вариант), кистична дегенерация на възела, некроза. При един недиагностичен резултат от ТАБ, тя трябва да се повтори. При втори път недиагностична ТАБ на солиден възел, повечето автори препоръчват оперативно отстраняване на възела. Вземането на това решение се влияе и от ехографските характеристики, размера и динамиката в нарастването на възела.

Клас 2. Бенигнени

При бенигнен цитологичен резултат, пациентьт се проследява клинично, c TSH u УЗ на 6 до 18 месеца. Повторна ТАБ се препоръчва при поява на клинични или У3 характеристики, суспектни за малигненост или при нарастване над 50% от началния обем на възела. Използваното в миналото супресионно лечение с левотироксин на бенигнени възли не се препоръчва рутинно, поради ниската си ефективност и не- благоприятното влияние върху сърдечно-съдовата и костна система. Индикации за оперативно лечение на бенигнени тиреоидни възли са компресивен синдром, предходно външно облъчване, бърз растеж, суспектни У3 характеристики, козметични съображения. Обемът на резекция при един възел е лобектомия с исмектомия, а при многовъзлеста ryшa – почти тотална тиреоидектомия. Алтернатива на хирургичното лечение са перкутанното етанолово склерозиране, лазер аблацията и аблацията с високочестотен УЗ (H1FU). Радиойодлечението (РЙЛ) е метод на избор при хиперфункциониращи и/ или симптоматични възли при пациенти с висок оперативен риск. Проследяването на пациенти след РЙЛ по повод нодоз  на струма включва изследване на тиреоидна функция (TSH, FT3, FT4) и У3 на всеки 3-6 месеца, като при персистиращ хипертиреоидизъм или недостатьчно намаляване на обема при компресивни прояви РЙЛ може да се повтори.

Клас 3. Фоликуларни лезии

При тази категория възли не се препоръчва повторна биопсия, тьй като цитологичното изследване не може да разграничи фоликуларния аденом от фоликуларния карцином (съответно Хъртьл – клетьчния аденом от карцином). Разграничаването изисква хистологично верифициране на капсулната и/или съдовата инвазия. Идентифицирани са някои молекулни маркери (Galectin-3, Cytokeratin-19, Fibronectin, Claudin, HBME1), които имат различна експресия в бенигнените и малигненитетиреоидни възли. Имуноцитохимичното им изследване в материал от ТАБ би могло да повиши чувствителността и специфичността на рутинното цитологично изследване. Повечето ръководства препоръчват опера тивно отстраняване на всички фоликуларни лезии.

Клас 4. Суспектни

Пациенти с диагностична категория 4-суспектни тиреоидни възли се насочват за оперативно лечение. При тези възли е препоръчително и интраоперативно гефрирно изследване.

Клас 5. Малигнени

Хирургичното отстраняване е задължително при малигнен цитологичен резултатt. Предоперативно е необходим добър оглед с У3 или КТ за шийни лимфни възли. При суспектен за метастаза ЛВ, наред с цитологията му, може да се изследва тиреоглобулин или калцитонин в смив от иглата, с която е извършена ТАБ на ЛВ. КТ/ЯМР е показан в селектирани случаи за определяне на инвазията на трахеята и околните структури.

ВИЖ РАЗДЕЛ ЕНДОКРИНОЛОГИЯ (клик)

logo Sana Medic Varna

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

адрес: гр. Варна, ул. София № 5

Хиалурон в устните – какво трябва да знаете

*Статията е редактирана от дерматолог д-р Глория Димитрова

хиалурон в устните

Преди да си сложите хиалурон в устните!

Изпъкнали скули, обемни устни, изгладена кожа – някои си ги получават по рождение (не можем да им се сърдим), а други с малко помощ от страна на  дерматолога и поставяне на хиалурон в устните или на някое друго място по лицето. И ако гледайки любимия си телевизионен водещ или live от известен инфлуенсър не можете да отгатнете към коя от 2-те категории спадат- Еми, именно това е идеята на правилно поставения хиалуронов филър.

Поставянето на хиалурон филър е най-използваният метод за придаване на обем и оформяне на различни части на лицето през последните години(особено хиалурон в устните), най-вече поради факта, че процедурата е бърза, а ефектите мигновени. Методът е и един от най-безопасните- тук изхождаме от предпоставката, че сте направили своето проучване и се оставяте в ръцете на образован и доказан специалист.

В тази връзка, за да ви помогнем в частта с проучването, изготвихме тази статия за вас с информация относно нещата, които следва да знаете преди да пристъпите към поставянето на хиалурон в устните или което и да било друго място по вашето лице.

Разлика между хиалурон и ботокс?

За начало бихме искали да направим две основни разграничения, които понякога пораждат объркване у пациента и да изясним логиката зад  всяко едно от тях- става въпрос за разликата между хиалурон и ботокс.

Ботоксът е токсин, който предотвратява мускула да се съкращава- „парализира“ го-  и по този начин не му позволява да образува бръчки и линии.

Действието на Хиалурона е съвсем различнo. Неговата роля е да запълни загубения обем. С процеса на стареене количеството естествена хиалуронова киселина в тялото  става по-малко и в резултат кожата загрубява и губи еластичност. Чрез инжектирането на хиалурон изгубения обем се възстановява и се постига ефекта на изпъването, което изчиства линиите и бръчките. Поставянето на хиалурон в устните пък има за цел да придаде повече обемност.

Вижте повече за двете процедури

хиалурон                                            хиалурон в устните

Основни видове хиалуронови филъри

Сега след като изяснихме разликата, ще ви разкажем малко за основните видове хиалуронови пълнители:

перманентни – хиалурон в устните  те сa съставени от неразградими за организма вещества (най-често  силикон), което ги прави и постоянни. Това в същото време ги прави и по-опасни- имат повече странични ефекти и носят риск от злокачествени образования. Вече почти не се използват в естетичната дерматология.

колагенови стимулатори– разликата от хиалуроновите е че освен да запълнят бръчките по кожата, имат за цел да стимулират синтезът на естествен колаген. Формира се по-здрава съединителна тъкан, а кожата става по-плътна и стегната. Постигнатият резултат е по-дълготраен.

временни – най-използваните са тези базирани на хиалуронова киселина. Тя е основен компонент на редица органи в човешкото тяло, сред които и  нашата кожа. Основната й роля  е да бъде естествен хидрататор- тя поддържа обема на кожата благодарение на способността си да привлича и задържа водата в себе си. С времето процесът на стареене предизвиква намаляване на количеството й, спадане на обема и изникването на бръчки. Инжектирането на хиалурон има за цел да възстанови загубената хиалуронова киселина. И понеже тя е естествена част от нашия организъм, с времето тя се усвоява от него без да води до нежелани странични ефекти.

Защо поставянето на хиалурон в устните е предпочитан метод?

Основна причина това да е най-предпочитаният метод, е  че той позволява придаването на обем или премахване появата на бръчки само за няколко минути прекарани при доктора. Друго голямо предимство е голямата свобода за работа, която предоставят на дерматолога- в случай че обемът на устните ви не е достатъчен, не е проблем да се добави допълнително хиалурон, или пък ако са налице асиметрии, те лесно могат да бъдат поправени. В обратната хипотеза, ако полученият обем е повече от желаното или пък крайният резултат е незадоволителен- хиалуроновата киселина лесно може да бъде разградена чрез помощта на специален ензим и така да бъде премахната.

хиалурон в устните

От своя страна и хиалуроновите филъри (пълнители) се разделят на различни групи. В зависимост от типа ефект, който се цели; зоната където  се прилага и дълбочината на инжектиране- съществуват разлики в състава и структурата. Така например ако имаме нужда от леки корекции за някои фини линии бихме използвали пълнител с по-ниска плътност, обратното важи за случаите когато работим върху по обширна зона и имаме нужда от по-видим обем- например в скулите.

Най-важните неща, които да проучите, преди да си поставите хиалурон в устните!

Добре, сега след като сме наясно какви са различните видове пълнители и как те действат е време да акцентираме на следващия важен аспект във вашето проучване – това са марката на филърите и специалистът, който ви ги поставя. Сред най-известните марки  , за които вероятно сте чували са  Juvederm;  Restylane пък е друга утвърдена марка. Ние в МЦ SanaMedic залагаме на символa за безкомпромисно качество и непрестанни иновации в бюти индустрията – базираните в Швейцария Teoxane и техните продукти  Teosyal. Но на която и марка да решите да се доверите, най-важното на което следва да обърнете внимание е дали продуктът, който ви инжектират, е одобрен от ЕС и разполага със сертификат за безопасност. Това гарантира, че е произведен по патентована технология, бил е внимателно изследван и тестван дълги години преди да бъде пуснат на пазара. Това е нещо, с което не бива да допускате компромиси тъй като има пряко отношение към вашето здраве и неговата безопасност.хиалурон в устните варна

Колкото и да е безопасна една процедура, помнете че тя е толкова безопасна колкото е компетентен и този, който я извършва. Поставянето на хиалурон в устните следва да се извършва единствено от квалифициран специалист-дерматолог,  с достатъчно опит и който е сертифициран да работи с продуктите, които ви поставя. Подготвеният лекар познава анатомията на човешкото лице и разположението  на различните кръвоносните съдове по него, той знае и как да реагира при необходимост, за да бъдат предотвратени усложнения. Представете си последствията, ако процедурата се извършва от човек, който не познава всички специфики и рискове. Поставянето на хиалурон на необособени за целта места или още по-лошо от лица без необходимата експертиза излагат здравето ви на сериозна опасност. В крайна сметка красотата е преди всичко здраве, а то е на първо място.

Цена за поставяне на хиалурон в устните?

Няма да ви лъжем, инжектирането на хиалурон не е сред най-евтините естетични корекции, които може да си направите. Ако някой се опитва да ви убеди в обратното и да ви предложи прекалено ниски цени- то значи е прекалено хубаво, за да бъде истина. Цените варират според различни фактори, но основно правило е че цената на процедурата не бива да бъде под 400 лв. – това е минималната цена, за да може да разчитате на някакво качество. Наистина качественият хиалурон вече се движи в диапазона от 450 лв. и нагоре.

Боли ли и колко дълго продължава ефекта?

Поставянето на хиалурон в устните не се счита за болезнена процедура, в допълнение някои пълнители съдържат и съставката лидокаин, която тушира чувствителността при инжектиране. Също така зоната предварително се обезболява, чрез прилагането на анестик под формата на крем.

Продължителността на ефекта варира в границите между 4 месеца до не повече от 1 година– в зависимост от това как се грижите за себе си и колко бързо тялото ви ще резорбира хиалурона.

хиалурон в устните

Важно е да знаете и в кои случаи не бива да бъде поставян хиалурон в устните

-първото е наличието на алергии към хиалуроновата киселина

-наличието на херпеси и инфекции в третираната зона. Това повишава риска от разпространение при инжектиране. В такива случаи се изчаква те да отминат преди да се пристъпи към поставянето. Всеки етичен и опитен професионалист би отказал да ви постави хиалурон при такова състояние.

– при определени имунни заболявания. Затова винаги процедурата се предшества от консултация със специалист.

– при бременност или кърмене

Това са основните фактори, които трябва да вземете предвид, когато правите своя избор. Нашият личен съвет е да сте си „написали домашното“ и да отделите продължително време в проучване и проверка. Поставянето отнема минути, но резултат ще остане с вас с месеци.

Затова и философията на МЦ SanaMedic винаги е била „Вашето здраве и красота във фокуса на нашите усилия“. Защото смятаме, че безопасността идва на първо място.

хиалурон

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

адрес: гр. Варна, ул. София № 5

Репетативна Транскраниална Магнитна Стимулация

Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) е нов неинвазивен метод за лечение, при който повторяеми магнитни импулси биват насочени към специфични области на мозъка. Идеята на метода е да бъде използвано насочено магнитно поле в активацията или дезактивацията на конкретни области от мозъка. Тези магнитни импулси преминават безболезнено през човешкия череп и достигат до мозъчните клетки като ги стимулират и подобряват комуникацията между различните части на мозъка. Когато тези импулси се повтарят през равни интервали от време – това е познато като репетативна Транскраниална магнитна стимулация (рТМС). Импулсите се произвеждат чрез поставянето на магнитна глава в зоната над скалпа – те са същите като импулсите произведени при Ядрено Магнитния Резонанс.

Провеждането на магнитни импулси в мозъка вероятно звучи доста плашещо за много от нас, а вероятно пораждат и асоциации от филми със стряскащи сцени на шокова терапия, които изглеждат по-скоро като мъчение отколкото като истинско лечение. ( визираната сцена е от филма “Полет над Кукувиче Гнездо” (1975) с Джак Никълсън). НО ние сме посветили времето за тази статия, за да ви убедим, че ТМС далеч няма нищо общо с подобен тип представи – тя е безопасен, безболезнен и преди всичко неинвазивен метод – т.е няма упойки, проникване в тялото или  време за възстановяване. В интерес на истината в голям процент от случаите страничните ефекти са значително по-малко от тези при употреба на антидепресанти.

Транскраниалната магнитна стимулация е добра алтернатива за пациенти, при които са противопоказни или неподходящи лечения с медикаменти, поради страничните им ефекти, алергии, непоносимост или поради фармакофобия.

 

При какви състояния е приложима рТМС?

ТРАНСКРАНИАЛНАТА МАГНИТНА СТИМУЛАЦИЯ е сравнително нов, неинванзивен метод, намиращ приложение както в терапията на депресия, така и в повлияването на други психични разстройства.

Висока ефективност се наблюдава при пациенти със следните диагнози:

  • Психиатрия:

☑ Лечение на депресии;
☑ Тревожни разстройства (Обсесивно-компулсивно разстройство, Генерализирано тревожно разстройство, Тревожно-депресивно разстройство, Реакции на стрес и др.);
☑Повишена тревожност и безсъние;
☑ Бърнаут синдром (професионално изчерпване);
☑ Аутизъм.

  • Неврология:

☑ Исхемични мозъчни инсулти (ИМИ): Особено ефективен се явява
методът за възстановяване след инсулти. При лечение с ТМС се
наблюдава увеличение на амплитудата на движение на засегнатите
крайници, подобряване на говора, като могат да бъдат повлияни
позитивно и поражения от исхемични инсулти с голяма давност;
☑ Невропатна болка;
☑ Тинитус (шум в ушите);
☑ Мигрена;

Методът намира приложение и при лечение на зависимости – алкохолна, лекарствена, наркотична. Счита се, че това е сред най-съвременните форми на лекуване при тези състояния.

Какви са предимствата пред други методи?

Съществената разлика при рТМС в сравнение с други методи за мозъчна стимулация (като например Електроконвулсивната терапия, т.нар електрошокова терапия) е, че Транскраниалната магнитна стимулация е изцяло неинвазивен метод, т.е апаратурата за Транскраниална Магнитна Стимулация функционира изцяло вън от тялото на човека и не се изисква упойка, което прави процедурата много добре поносима, а страничните ефекти силно ограничени. Другото голямо предимство е, че тъй като е извън тялото на пациента, няма никакво време за възстановяване, . В интерес на истината веднага след терапевтичната сесия Вие можете да се върнете към вашите ежедневни занимания (това се потвърждава и от натрупаната вече в Медицински център SanaMedic практика).

 При Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) активността на определени участъци от мозъка се повлиява като магнитната глава на устройство се прекарва над съответния участък и се излъчват магнитни импулси с определени характеристики.
Когато магнитните импулси се прилагат в серии с различна честота се предизвиква траен ефект върху функционалната активност на стимулираните мозъчни структури.

Как протича процедурата?

Преди да се пристъпи към започването на терапевтичен курс, винаги се провежда предварителен преглед от лекар- невролог. В зависимост от състоянието на пациента се определя и колко ще продължи лечението. Обикновено са необходими между 10 и 15 сесии, за да се проследят резултати от проведеното лечение. Продължителността на една сесия варира между 20 мин и 1 час като сесиите е препоръчително да се провеждат 5 дни в седмицата.  Обикновено курсът трае от 3 до 6 седмици – разбира се този период може да бъде както по-кратък, така и по-дълъг, зависи от това как се повлиява пациента.

В някои случаи 1 сесия може да бъде достатъчна, за да се забележи ефект. Но облекчение обикновено започва да се наблюдава след 1-та седмица на лечението.

По време на самата терапия пациентът не изпитва болка или друго неприятно усещане. Докато трае процедурата сте разположени в удобно и меко кресло, в което можете да се отпуснете и съвсем спокойно да потънете в собствените си мисли и да забравите дори, че въобще сте в медицински център.

транскраниална магнитна стимулация

Колко дълго трае ефектът след успешно проведен курс?

Колко дълго биха траели резултатите зависи от немалко фактори, като водещи сред тях са:

  • Възраст
  • Наблюдаването на ранни индикации за добра възприемчивост към лечението
  • Сериозността на психичното разстройство и на симптомите

Колко дълго ще трае ефектът варира от пациент до пациент. Има случаи, при които пациентът продължава да изпитва ефекта от лечението и година след неговото завършване, в други случаи са необходими поддържащи сесии през определени интервали, за да се избегне възобновяване на симптомите.

Какви са нашите наблюдения в МЦ SanaMedic?

Натрупаната в нашия център от последните  близо 2 години практика в извършването на лечение чрез рТМС потвърждава ефективното и същевременно щадящо въздействие на метода върху човешкото здраве. При констатирани случаи на депресия, в които антидепресантите са били единственото решение, след започнат курс пациенти отказват приемането на медикаменти още на 6-7 сесия. Други са случаите на паническо разстройство, при които пациентът изпитва страх да бъде сам и има нужда от придружител, за да се чувства спокоен. След 3-4 седмица пациентът започва сам да посещава центърът, за да проведе терапевтичната си сесия и се връща към нормалното си самостоятелно ежедневие. При пациенти с шум в ушите също се наблюдава положителен ефект, като резултатът е, че шумът чувствително отслабва.

За кого е подходяща рТМС и какви са рисковете?

Репетативната Транскраниална Магнитна Стимулация има добра поносимост сред голяма част от пациентите, като  констатираните странични ефекти са доста редки и малък процент от пациентите отказват да продължат лечението си поради тази причина.

Най-честият страничен ефект е леко главоболие, което обикновено утихва след първите сесии. Чрез рТМС могат да бъдат избегнати голяма част от страничните ефекти, които се пораждат от леченията с антидепресанти и медикаменти като цяло.

Провеждането на курс по рТМС в подходящо за широк кръг от случаи и пациенти. Противопоказания се наблюдават единствено при наличие на метали елементи в областта на черепа(електроди, пластини) или пейсмейкър. Не е подходяща и за хора с епилепсия. Поради тази причина винаги се извършва предварителен преглед от специалист невролог, за да се прецени дали лечението е подходящо и безопасно.

транскраниална магнитна стимулация

logo Sana Medic Varna

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

адрес: гр. Варна, ул. София № 5

Електромиография (ЕМГ)

емг

Електромиография (ЕМГ) е медицинско изследване, което има за своя цел откриването и диагностицирането на мускулни заболявания и заболявания на периферните нерви. Електромиографията е диагностична процедура, чрез която се прави оценка на  мускулите и нервните клетки, които ги контролират. Тези нервни клетки излъчват електрически импулси, които карат мускулите да се съкращават и отпускат. Чрез ЕМГ тези импулси биват преведени под формата на стойности и графики, които помагат на лекаря да постави диагноза. Електромиографията се извършва с помощта на апарат, наречен електромиограф, чрез който се прави запис на електрическата активност на мускулните клетки, наречен електромиограма.

Приложение на Електромиография (ЕМГ)

Основното клинично приложение на електромиография (ЕМГ) е свързано с установяване причината за признаци и симптоми, които дават индикации за  увреждане на мускулите и нервите. Методът показва, например, каква е целостта на нерва при съмнение за прекъсването му след травма, каква е скоростта на нервната  проводимост –дали тя е нарушена или забавена.

При какви случаи има полза от провеждането на ЕМГ?

Основното клинично приложение на ЕМГ е да се открие какво предизвиква определени признаци и симптоми, които могат да дадат знак за увреждане на мускулите и нервните окончания.

Тези симптоми могат да включват:

-изтръпване

-сковаване

-мускулна слабост;

-мускулни болки, парене или спазми;

-парализа;

-затруднено изпълнение на ежедневни двигателни функции(ходене)

-неволеви мускулни потрепвания (или тикове);

-притъпена чувствителност

ЕМГ се използва при диагностициране на следните заболявания:

– дископатия

– възпалителни процеси (плексити, невралгии)

– заболявания на мускулната система и периферните нерви

– болест на Паркинсон

– мускулна атрофия

– диабетна полиневропатия

– синдром на Карпалния тунел

– тремор

– полиневропатия

– детски паралич

– миастения гравис

– прищипани нерви

Резултатите от (ЕМГ) могат да спомогнат да се определи основната причина за възникнали симптоми, като например:

1.мускулни заболявания — например мускулна дистрофия или полиомиозит;

2.заболявания, засягащи връзката между мускулите и нервите (нервно-мускулните синапси) — миастения гравис;

3.увреждания на нервите извън гръбначния мозък (периферните нерви) — синдром на карпалния тунел, периферни невропатии;

4.заболявания на нервите, които инервират мускулите (моторните неврони) — амиотрофична латерална склероза/болест на двигателния (моторния) неврон или полиомиелит;

5.заболявания, които засягат нервните коренчета (радикулопатии) — дискова херния;

Как протича изследването ЕМГ?

Продължителността на ЕМГ теста е между 30 и 90 минути в зависимост от състоянието, което се изследва и резултатите от него. Пациентът е в легнало или седнало положение

Логичен въпрос на много пациенти е: „ Болезнено ли е изследването?“

Всъщност изследването се състои от 2 части, като те могат да бъдат свързани с различно ниво на дискомфорт, като в повечето случаи се показва добра поносимост сред пациентите – без да се налагат обезболяващи средства. В повечето случаи специалистът ще извърши и двете части на изследването, като има и случай когато само едната е достатъчна. По време на изследването е възможно пациентът да има усещане за изтръпване, потрепване на мускулите или известен дискомфорт

ПЪРВАТА ЧАСТ  представлява изследване на нервната проводимост- Нервите се стимулират в различни точки с помощта на електроди, които се поставят върху кожата на пациента. По този начин те изкуствено се възбуждат, а тяхната активност се измерва и записва.

ВТОРАТА ЧАСТ включва тестване на мускулите- Поставяне на малки игли в мускулите. Тези игли разполагат с микроскопични електроди, които долавят електрическите импулси, подавани от мускулите.

От получените данни при електромиографското и неврографското изследване се дава заключение, което потвърждава или отхвърля дадената диагноза с която е изпратен болния за изследване.

емг електромиография

емг

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

адрес: гр. Варна, ул. София № 5

Неалкохолна мастна чернодробна болест

НЕАЛКОХОЛНА МАСТНА ЧЕРНОДРОБНА БОЛЕСТ

Мария Атанасова, д.м.
Доцент в Клиника по гастроентерология
УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна

Неалкохолната мастна чернодробна болест (НАМЧБ) е общо клинико-
морфологично понятие, което включва простата чернодробна стеатоза (ЧС) и неалкохолния стеатохепатит (НАСХ). Чернодробната стеатоза се характеризира с натрупване на триглицериди в черния дроб без абнормна алкохолна консумация. При НАСХ наред с чернодробната стеатоза има и възпаление и фиброза, изразени в различна степен. Въпреки, че патоморфологичните промени при НАМЧБ и НАСХ са много сходни с тези при алкохол-индуцираните чернодробни увреждания, етиологията им е твърде различна. Първичната НАМЧБ е чернодробна изява на метаболитния синдром, свързан с инсулинова резистентност и генетични дефекти в енергийния метаболизъм. В миналото се считаше, че НАМЧБ е бенигнено заболяване, но сега се знае, че тя е честа причина за чернодробна заболеваемост и смъртност.

Епидемиология
НАМЧБ е социално значимо заболяване. Тя е най-честата причина за абнормни чернодробни ензими. Точната статистика за честотата й се затруднява от факта, че НАМЧБ няма специфични симптоми и патогномонични диагностични тестове. По литературни данни в САЩ честотата на НАМЧБ е средно 20 % (между 11,5 % и 46 %). Честотата на НАСХ е значително по-ниска – 2 % – 3 % 4,20. Така те надвишават честотата на хроничния НСV-хепатит в САЩ, която е 1,8 % от общата популация.

Честият полиморфизъм на гена, кодиращ patatin – like phospholipasa 3 (PNPLA3) (синоним адипонутрин), свързан с НАСХ, е причина за неговата различна по тежест патоморфологична картина14.

НАМЧБ се среща по-често при мъжете от бялата раса. Статистически прогнози показват нарастване честотата на НАМЧБ успоредно с епидемичното нарастване на честотата на затлъстяването и на захарния диабет. Наблюдава се и тревожна тенденция на покачване на честотата на НАМЧБ сред децата, която по настоящем е около 3 % и достига до 26 – 50 % сред децата със затлъстяване.

Връзката на НАМЧБ с метаболитния синдром, затлъстяването, диабета и хиперлипидемията. Инсулиновата резистентност е най-важният рисков фактор за развитието на НАМЧБ. Тя е в основата на метаболитния синдром, което обяснява и връзката на НАМЧБ с този синдром. Метаболитният синдром се дефинира, като комбинация от 3 или повече от следните находки: (1). увеличена обиколка на талията > 80 см за жени и > 94 см за мъже; (2). хипертриглицеридемия; (3). хипертония; (4). повишени нива на кръвна захар на гладно; (5). ниски стойности на HDL-холестерол. Пациентите с метаболитен синдром са с 4 до 11 пъти повишен риск за развитие на НАМЧБ, а честотата на метаболитния синдром сред пациенти с НАМЧБ достига от 18% до 67 %, в зависимост от телесното тегло 12,16.

Тясна връзка съществува между НАМЧБ и затлъстяването. Честотата на затлъстяването при НАМЧБ варира от 30% до 100 %. При индекс на телесна маса (ИТМ) > от 30 рискът за развитие на НАМЧБ нараства четирикратно. Поради строгата асоциация с метаболитния синдром НАМЧБ се среща по-често при абдоминален тип натрупване на мастна тъкан, дори и при по-ниски стойности на ИТМ11.

Честотата на НАМЧБ е висока при ЗД тип 2 (50 %), а ЗД тип 2 се среща при 10% до 75 % от пациентите с НАМЧБ. Честотата на НАМЧБ нараства пропорционално на нивата на кръвната захар на гладно. Сигнификантна фиброза при НАСХ и цироза се намират при 20 % от болните със ЗД тип 218.

При пациенти с НАМЧБ честота на хиперлипидемия варира от 20% до 90 %. Във
връзка с метаболитния синдром, ниски нива на HDL-холестерола са честа находка при НАМЧБ18.

Патогенеза
Според съвременните схващания инсулиновата резистентност е първичният метаболитен дефект, водещ до НАМЧБ. Тя причинява „нахлуване“ на свободни мастни киселини в черния дроб. Те се освобождават от мастната тъкан, поради невъзможността на инсулина да подтисне действието на хормон-чувствителната липаза. Същевременно повишените, поради инсулиновата резистентност, инсулинови нива промотират непрекъснат синтез на триглицериди в черния дроб. Така хепатоцитите се натоварват с триглицериди и се развива макровезикуларна чернодробна стеатоза. Това състояние се обозначава като „първи удар“ (hit), според актуалната хипотеза за развитието на НАМЧБ и НАСХ. Според нея НАСХ се развива в резултат на „втори удар“ върху черния дроб, поради повишената ранимост на претоварените с триглицериди хепатоцити, спрямо различни други нокси. Такива са оксидативния стрес и специфични цитокини + липополизахариди. Свободните мастни киселини и хиперинсулинемията потенцират липидното окисление и освобождаването на свободни радикали, които директно увреждат хепатоцитите и освобождават некроинфламаторни медиатори. Персистиращото чернодробно увреждане води до активация на чернодробните стелатни клетки с резултат
– развитие на фиброза.

В експериментални за НАСХ животински модели, липополизахаридите, въведени
през порталната вена, се явяват мощни агонисти за продукция на тумор некрозис фактор алфа (TNFalpha), с последващо освобождаване на интерлевкини. Интересно е, че механизма на алкохолното чернодробно увреждане е сходен и морфологичните промени в черния дроб са подобни на тези при НАСХ. Комбинацията от оксидативен стрес и некроинфламаторни цитокини предизвиква подтискане на митохондриалната функция, електронния транспорт и активността на аденозин трифосфата. Хепатоцитите не могат да се справят с оксидативния стрес, който надвишава капацитета на вътрешната хепатоцитна антиоксидантна система за защита. Интрацелуларните свободни мастни киселини промотират „стрес“ в ендоплазматичния ретикулум, който води до нарастване на липидния синтез и апоптоза на хепатоцитите посредством c Jun N – tеrminal kinasa (JNK). Ексецивният оксидативен стрес предизвиква активиране на чернодробните стелатни клетки, с последващ резултат – повишено натрупване на екстрацелуларен матрикс, разрушаване на нормалните междуклетъчни връзки, както и на нормалния кръвоток в чернодробните синосуиди. Всички описани процеси компрометират нормалната чернодробна функция1,7.

Голяма част от пациентите с НАМЧБ, и по-малка от тези с НАСХ, успяват чрез
серия от молекулярни процеси да се „справят“ с описаните по-горе патологични
въздействия върху черния дроб и никога не развиват чернодробна фиброза.

Нови изследвания показват, че лептинът може да играе важна патогенетична роля за развитието и прогресирането на НАСХ. Лептинът е подобен на цитокините хормон, който е повишен при метаболитен синдром. Той се синтезира от адипоцитите, но също и от активираните чернодробни стелатни клетки и промотира фиброза в черния дроб.

Адипонектинът е хормон, произвеждан от оменталната мастна тъкан. Той стимулира използването на глюкозата и окислението на мастните киселини в черния дроб чрез активиране на аденозин монофосфат – протеин киназата (AMPK). Адипонектинът има позитивна корелация с инсулиновата сензитивност и негативна с интраабдоминалното мастно натрупване. Експресията на гена за адипонектин, както и неговата секреция са намалени при затлъстяване, при пациенти с инсулинова резистентност, ЗД тип 2 и други състояния свързани с метаболитния синдром. Нивата на адипонектин са по-ниски при пациенти с НАМЧБ и НАСХ в сравнение с рандомизирани по пол и възраст здрави контроли. Възможно е, ниските нива на експресия на адипонектин, да са предиспозиция за прогресия към НАСХ7.

Актуална е теорията за участие на чревната флора (микробиом) в появата на НАМЧБ. Промените в микробиома, могат да индуцират промени в интестиналния пермиабилитет, което води до липополизахаридемия, корелираща с прогресията на

НАСХ. Затлъстяването и диабетът индуцират инсулинова резистентност, адипоцитна пролиферация и промени в чревната флора. Нови доказателства има за корелацията между чревния микробиом, бактериалната транслокация и честотата на НАМЧБ. Увреждането на чревния микробиом в резултат на високомастна диета може да предизвика НАСХ или дори ХЦК. Промените в чревния микробиом водят до повишен интестинален пермиабилитет, сигнализира се за възпалителна реакция в порталното кръвообращение и черния дроб. Пациенти с морфологино потвърден НАСХ и НАМЧБ имат повишен чревен пермиабилитет с нарушени междуклетъчни връзки (tight junctions). Чревните бактерии подтсикат синтезата на Fiaf (fasting induced adipocyte factor), което води до повишена активност на липопроетеин липазата (LPL) и повишено натрупване на триглицериди в черния дроб. Чревната флора и периодонталния статус корелират с прогресията на НАМЧБ. Различни пробиотици, особено бутират произвеждащите, могат да контролират чревната флора и подобряват НАМЧБ23.

Понастоящем е идентифициран и ключовия ген за развитието на НАСХ – пататин-лайк фосфолипаза 3 (PNPLA3) вече се лансира теорията за множествени удари (hit) върху черния дроб, а генетичните особености корелират с прогресията на заболяването. Генният полиморфизъм на PNPLA3 е една от причините за диаференциация на заболяването към „обикновена“ стеатоза или към развитието на фиброза и НАСХ.

Клиника А. Симптоми и прояви
Най-общо НАМЧБ е безсимптомна. Най-често пациентите се представят с повишени аминотрансферази и се откриват при профилактични прегледи, или такива по друг повод. При някои пациенти може да има тежест или дискомфорт в дясното подребрие, а при физикален преглед да се установи хепатомегалия.

НАМЧБ е диагноза на изключване на други чернодробни заболявания. Необходимо е да се изследват маркери за вирусните хепатити В и С, да се уточни дозата на алкохолната консумация (2 стандартни питиета дневно за мъже или 140 г етанол/ седмично; 1 стандартно питие дневно за жени или 70 г етанол/седмично), да се потърсят белезите на метаболитния синдром, както и фамилна анамнеза за диабет, затлъстяване, чернодробно заболяване с неуточнена генеза.

Б. Лабораторни находки
Най-често се наблюдава умерено повишение на серумните аминотранферази (2 до 3 пъти над горната референтна граница). Съотношението АСАТ/АЛАТ е < 1 за разлика от алкохолните чернодробни заболявания. Задължително е изследването за други етиологични причини за повишени чернодробни ензими, като вирусен хепатит, автоимунен хепатит, медикаментозно увреждане, болест на Уилсън, хемохроматоза, алфа-1-антитрипсинов дефицит. Необходимо е изследване на холестерол, триглицериди, кръвна захар. Използваните по настоящем лабораторни тестове не могат да предскажат наличието на НАСХ, както и неговата степен на тежест17.

В. Образни диагностични методи
Абдоминалната ехография е най-достъпното, евтино и безопасно изследване с чувствителност 60 % – 90 % и специфичност 90 %. Изследването е затруднено при високостепенно затлъстяване, а чувствителността му е по-ниска при по-слабите степени на мастна инфилтрация на черния дроб.

Компютърната томография и магнитнорезонансното изследване на черния дроб са с по-висока чувствителност, достигаща до над 90 %, но са скъпи и не са повходящи за рутинната практика. Нито един от изброените образни методи не може да разгранчи НАСХ от обикновената стеатоза, нито да покаже степента на възпаление и фиброза в черния дроб5.

Г. Морфологично изследване
Ролята на чернодробната биопсия в диагностиката на НАСХ е двупосочна. От една страна тя показва морфологичнитите промени в черния дроб – едрокапчеста стеатоза, балонна дегенерация на хепатоцитите, гликогенизирани ядра, хиалинни телца на Малори, възпалително-клетъчна инфилтрация, некроза, степен на фиброза. Тук сериозен лимитиращ момент е т.нар. грешка на пробата (sempling error), която води до надценяване или подценяване на реалната морфологична чернодробна картина. От друга страна чрез биопсията единствено може да бъде разграничен НАСХ от чернодробната стеатоза и да се уточни прогнозата на заболяването, както и да се изключат коинцидентни заболявания. По настоящем чернодробната биопсия е единственото изследване, чрез което може да се разграничат НАСХ от чернодробна стеатоза. В бъдеще се очаква прогрес в областта на търсене и въвеждане на чувствителни и специфични сурогатни маркери за възпаление и фиброза, които да заменят извършването на чернодробна биопсия2,3.

Лечение
Въпреки прогреса в изследователската дейност и разбиранията относно патогенезата на НАМЧБ и НАСХ, по настоящем терапевтичните възможности са твърде огранчени. Те са основно в две посоки: повлияване на инсулиновата резистентност и намаляване на оксидативния стрес в черния дроб.

1. Редукция на телесното тегло
Бързото отслабване може да изостри НАСХ, поради което се препоръчва постепенно отслабване. То може да се реализира чрез промяна в начина на хранане и живот; с помощта на медикаменти за редукция на теглото; чрез бариатрична хирургия. Рандомизирани клинични проучвания показват, че намаляването на теглото с 9 % в рамките на 1 година води до статистически значимо подобрение на морфологичните промени в черния дроб при НАСХ, потвърдено чрез чернодробна биопсия. При пациенти със ЗД тип 2, 8 % редукция на теглото е била свързана с 26 % намаление на
чернодробната стеатоза при магнитно ядрено изследване15,19. Промяната в начина на хранене и живот се постига чрез изготвяне на индивидуален хранителен режим и повишена двигателна активност. Медикаментите използвани за редукция на тегло – орлистат и сибутрамин – имат редица странични ефекти, поради което прилагането им не се препоръчва. Бариатричната хирургия се препоръчва за пациенти с ексцесивно затлъстяване – ИТМ >40. Потенциални кандидати за нея могат да бъдат и такива с ИТМ > 35 и с придружаващи заболявания свързани със затлъстяването. Разрешаване на метаболитния синдром 1 година след бариатрична хирургия е установено в 96 % от пациентите13. Въпреки сравнителната безопасност на бариатричната хирургия (постоперативна смъртност от 0,5 % до 1,1 %), подборът на пациенти с НАМЧБ трябва да включва прецизна преценка на чернодробната функция, за предпазване от постоперативна чернодробна недостатъчност при болни с чернодробна цироза.

2. Медикаменти за повлияване на инсулиновата резистентност
Метформин – повлиява инсулиновата резистентност, подобрява периферното инсулиново действие, без риск от хипогликемия, така че се прилага и при пациенти с НАМЧБ и НАСХ без ЗД тип 2. Той променя инсулиновата резистентност чрез инхибиране на ефекта на TNFаlpha върху хепатоцитите. Медформин намалява липидната пероксидация и повлиява оксидативния стрес в черния дроб, води до редукция на телесното тегло. Необходимо е внимателно приложение, тъй като е противопоказан при болни със сърдечна и бъбречна недостатъчност, а при чернодробна цироза има риск от развитие на лактацидоза. Въпреки добрите резултати от метформин върху хистологичните промени в черния дроб при опитни животински модели, при хора ефектът не е напълно задоволителен. По-добри резултати се съобщават за тиазолидиндионите – розиглитазон и пиоглитазон21.  Те подобряват инсулиновата чувствителност чрез повишаване на адипонектиновата продукция от висцералната мастна тъкан. В голямо фаза-3 мултицентрично, рандомизирано, плацебо контролирано, двойно сляпо клинично проучване е оценяван ефекта на пиоглитазон, спрямо вит.Е и плацебо при пациенти с НАСХ, морфологично потвърден, без ЗД. Пиоглитазон е довел до редукция на чернодробната стеатоза и лобуларното възпаление, без обаче да бъде повлиян общия оценяващ скор (сборна оценка от показателите – стеатоза, лобуларно възпаление, балонна хепатоцитна дегенерация и фиброза). Странични ефекти от пиоглитазон са били задръжката на течности, покачване на теглото и повишена честота на костни фрактури при възрастни жени22.

AdipoRon е адипонектин рецепторен агонист, който се счита за нов кандидат за
лечение на ЗД тип 2. Той сигнификантно намалява нивото на кръвната захар и инсулина при ОГТТ. Намаляват също и нивата на триглицеридите и свободните мастни киселини в черния дроб. Понижава се оксидативния стрес, експресията на инфламаторни цитокини и е основателно да се мисли, че препаратът ще бъде ефективен при НАСХ23.

3. Медикаменти, повлияващи оксидативния стрес
Вит. Е във високи дози (800 мЕ/дневно) значително повлиява стеатозата и лобуларното възпаление, спрямо плацебо, без да влияе на чернодробната фиброза
(проучване PIVENS)9,21,22. Спорен е въпросът за високата доза на вит.Е с оглед сърдечно-съдовия риск. Самостоятелното приложение на урзодезоксихолева киселина не е достатъчно ефективно, но комбинирането й с вит.Е показва обещаващи резултати при третирането на НАСХ. S-аденозил метионинът също е показал надеждни резултати, но са необходими още големи рандомизирани проучвания за подкрепа на тези данни. Други обещаващи препарати за лечение на НАСХ са: пентоксифилин, омега-3 ненаситени мастни киселини, ангиотензинрецепторни блокери и др.22

Възлагат се надежди и на третирането с обетихолева киселина (OCA). Тя е дериват на хенодезоксихолевата киселина и агонист на фарнезоид-х рецепторите. Активирането на последните, ограничава натрупването на жлъчни киселини в черния дроб, има детоксикиращ ефект. OCA може да се прилага самостоятелно или в комбинация с урзодезоксихолева киселина23.

4.Пробиотици
Пробиотиците, особено битират произвеждащите, понижават чернодробното съдържание на триглицериди, индуцират антиоксидантните ензими и могат да
превентират прогресията на НАСХ до ХЦК23.

5. Медикаменти, повлияващи дислипидемията
Тясна връзка между НАМЧБ и дислипидемията е довела до ред пилотни проучвания за ефекта на антилипемични медикаменти върху НАМЧБ. Въпреки, че се наблюдава подобрение и дори нормализиране на чернодробните ензими от приложението на статини и фибрати, липсват достатъчно морфологични изследвания за доказване на позитивния им ефект при НАМЧБ. С оглед обаче на сърдечно-съдовия риск при хипер- и дислипидемия, те могат без риск от хепатотоксичност да се прилагат при болни с НАМЧБ8.

Естествен ход и прогноза на НАМЧБ
Естественото развитие на НАМЧБ е в зависимост от морфологичните промени в черния дроб. Наличието само на стеатоза без некроинфламаторни промени е показател за доброкачествен ход на болестта, без прогресия до цироза. Обратно, наличието на стеатохепатит и фиброза са прогностични маркери за развитие на чернодробна цироза. Приблизително 20 % от пациентите с НАМЧБ развиват цироза. Важни рискови фактори са: възраст > 45 години, затлъстяване (ИТМ > 30 кг/кв.м), ЗД и хипертония. Отделно от тях генетичните различия между индивидите и условията на околната среда определят фенотипа на болестта и повлияват развитието й10.

В миналото преди обособяването на НАМЧБ като самостоятелна нозологична единица, цирозите, развили се в следствие на нея, бяха обявявани за криптогенни. Днес се знае, че 65 % – 75 % от криптогенните цирози са в резултат на прогресия на НАСХ. Неалкохолен стеатохепатит може да се развие дори след трансплантация за криптогенна чернодробна цироза6.

Хепатоцелуларният карцином може да бъде потенцално усложнения на НАМЧБ,
прогресилара до НАСХ и цироза. Рискът за канцерогенеза е по-висок при пациенти със ЗД, което показва че хроничната хиперинсулинемия представлява канцерогенен стимул. Около 40 % от пациентите с чернодробна цироза, развила се от НАСХ, умират от чернодробни усложнения или достигат до чернодробна трансплантация. Приблизително 10 % от всички трансплантации са при цироза вследствие на НАСХ. Преживяемостта на пациентите с НАМЧБ е по-ограничена в сравнения с общата популация.

logo Sana Medic Varna

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ

  • хроничен панкреатит санамедик
панкреатит

Доц. д-р Мария Атанасова д.м.

Клиника по Гастроентерология, УМБАЛ „СВ. Марина“ – Варна

Панкреатит – Етиология:

Хроничния панкреатит е заболяване, което в 60 – 70% от случаите се свързва с абнормна алкохолна консумация. Дуктална обструкция, автоимунна болест, хипертриглицеридемия или системно заболяване като склеродермията, могат също да доведат до хроничен панкреатит. Нови данни показват, че тютюнопушенето е независим рисков фактор за развитие на хроничен панкреатит. Генетично обусловени молекулярни промени стоят в основата на хередитарния хроничен панкреатит. Най-широко използваната етиологична класификация на заболяването е TIGAR-O.

ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ
– Токсично метаболитен (Т)
– Алкохолен
– При ексцесивен табакизъм
– Хиперкалциемия (хиперпаратиреоидизъм)
– Хиперлипедимия
– ХБН

Идиопатичен (І)
– Генетични причини
– Тропически

Генетичен ( G)
– Автозомно доминантен
– Автозомно рецисивен
– α1 антитрипсинов дефицит

Автоимунен (А)
– изолиран автоимунен хроничен панкреатит асоцииран с:
– първичен склерозиращ холангит
– синдром на Sjogren
– първична билиарна цироза
– ЗД тип 1

Рекурентен и тежък остър панкреатит (R)

– Постнекротичен
– Исхемичен/васкулит
– Пострадиацонен

Обструктивен (О)
– Дуктална обструкция (тумор, посттравматична)
– Pancreas divisum

Дисфункция на сфинктера на Oddi (спорно)

ПАТОГЕНЕЗА:

Морфологичните промени при хроничен панкреатит включват дуктални, паренхимни и неврални промени. Панкреасните канали придобиват неравномерен ход с участъци на дилатация или стриктуриране. Ацинарните клетки на нормалната функционираща жлезна тъкан се заместват от съединителна тъкан. В нервните влакна се откриват морфологични белези на възпаление, което допринася за появата на тежкия болков синдром при заболяването.
Създадени са няколко хипотези за обяснение на патогенезата на хроничения панкреатит. Една от тях фокусира вниманието върху оксидативния стрес, предизвикан от рефлукс на жлъчката, богата на реактивни свободни радикали. Друга – токсо-метаболитна хипотеза – обяснява промените в панкреаса с директно токсично въздействие върху ацинарните клетки от различни нокси, като например алкохол. Обструктивната теория обяснява дукталното увреждане с генетични и фактори от околната среда (алкохол), водещи до повишена литогенност на панкреасния секрет, микрообструкция и смутен дренаж.

Некротично – фибротичната хипотеза описва хроничния панкреатит като непрекъснат възпалителен процес възникнал от първи тласък на остър панкреатит. Съвременни проучвания на панкреасните стелатни клетки (PSC) изясняват клетъчния отговор при развитието на хроничен панкреатит. Счита се, че алкохолът и други стимули водят до деструкция на нормалния колаген, индуцирана от матриксната металпротеиназа, с последващо „ремоделиране“ на панкреасния паренхим. Проинфламаторни цитокини като тумор-некрозис фактор – α, интервлекин 1 и 6, както и оксидиращи комплекси са в състояние да активират PSC с последваща нова колагенова синтеза.

Самите PSC могат да се самоактивират посредством трансформиращия растежен фактор – β, което обяснява прогресията на хроничен панкреатит дори след изключване на етиологичните нокси.

ПАНКРЕАТИТ – КЛИНИЧНИ ИЗЯВИ:

Основните клинични прояви при хроничен панкреатит са абдоминална болка и панкреасна секреторна недостатъчност. При напреднало заболяване може да има загуба на тегло и диабет. Клиничното мислене трябва да се насочи към търсене на хроничен панкреатит при всяка персистираща абдоминална болка, особено усилваща се пост-прандиално. Предразполагащите етиологични фактори трябва активно да се търсят,съобразно класификацията TIGAR–O, особено при фамилна анамнеза за хроничен панкреатит, карцином на панкреаса или кистична фиброза.

1. АБДОМИНАЛНА БОЛКА
Класическото описание на болката при хроничен панкреатит е епигастрална болка с ирадиация към гърба. Тя обикновено е постпрандиална, често свързвана с гадене и повръщане. Овладява се трудно, има случаи в които е непрекъсната. При 20-40% от болните с хроничен панкреатит може да липсва.

2. ПАНКРЕАСНА СЕКРЕТОРНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Вторият водещ симптом е развитието на екзо – и ендокринна панкреасна недостатъчност с прогресията на болестта. Клинично значими прояви на тези дисфункции се развиват при загуба на повече от 90% от панкреасната жлезна тъкан. Обикновено стеатореята предшества появата на белтъчната малабсорбция. Изпражненията са светли, мазни, недобре оформени и миришат лошо. Въпреки намалената резорбция на мастно разтворими витамини, клиничната и изява е рядка. Може да се развие остеопороза и са описани костни фрактури при минимални травми. Развитието на диабет, като проява на ендокринната панкреасна недостатъчност, е обикновено късна патология в хода на заболяването. Диабетът в тези случаи е инсулино – зависим. Лечението е с повишено внимание, поради риск от хипогликемия, свързана с нарушена глюкагонова синтеза и лошо хранене.

ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
При изостряне на хроничния панкреатит може да се установят завишени стойности на серумните α-амилаза и липаза. С напредване на заболяването, обаче нивата им могат да бъдат нормални и дори ниски. Може да настъпят промени в стойностите на НвА1с. При хроничен автоимунен панкреатит се установява повишение на JgG4 . При изследване на фекални проби се установява повишено съдържание на мазнини,намаление на панкреасната еластаза-1 под референтните стойности.

ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ

Обзорната абдоминална Rӧ графия може да установи калцификати в панкреасната тъкан. Трансабдоминалната ехография е със сравнително ниска чувствителност при диагностика на хроничния панкреатит с изключение на случаите с тежко и напреднало заболяване. Компютърната томография (КТ) с контраст и магнитно резонансното изследване (МРИ) са две образни неинвазивни изследвания, които най-често се използват за диагностика на хроничния панкреатит.

Промяна в архитектониката на панкреаса, псевдокисти, венозната тромбоза се откриват много добре чрез КТ с контраст. Магнитно резонансната холангиопанкреатография (МРХПГ) е в състояние да визуализира отлично промените в панкреасния канал и жл. пътища, но отстъпва на ендоскопската ретроградна, холангиопанкреатография (ЕРХПГ) в изобразяването на малките странични панкреасни дуктални разклонения. Ендоскопската ехография (ЕЕ) играе все по-важна роля за диагностиката на хроничния панкреатит в по-ранен стадий, а също и за диагностиката на неоплазми, развиващи се на базата на хроничен панкреатит.

Нови технологии, като еластографията и дигитално усилване на разрешителната способност на апаратите ще подобрят още повече възможностите за ранна диагностика на хроничен панкреатит. ЕРХПГ позволява освен добро изобразяване на панкреасната дуктална система и извършването на терапевтични манипулации, като екстракция на конкременти след екстракорпорална ултразвукова литотрипсия, или стентиране на канала. Изследването обаче, само може да предизвика остър панкреатит и затова се прилага само в случаите без друга диагностична възможност. ЕЕ в комбинация с МРХПГ е практически по-малко инвазивна, сигурна и с висока чувствителност диагностична алтернатива на рисковата ЕРХПГ.

СПЕЦИАЛНИ ТЕСТОВЕ

Панкреасни функционални тестове Секретин – панкреозиминов тест – приема се за златен стандарт за оценка на екзокринната панкреасна секреция. Поради това , че е много скъп и трудоемък се прилага само в единични центрове, предимно с научно- изследователска цел. За оценка на панкреасната функция рутинно се използват фекални тестове – еластаза -1 или химотрипсин във фекалиите. Чувствителността им обаче, за диагностика на хроничен панкреатит в ранен стадий е сравнително ниска. Напоследък за оценка на усвояването на мазнини при хроничния панкреатит се прилага 13 С – триглицериден дихателен тест.

Генетично изследване
Прилага се в случаите на хередитарни и идиопатични форми на хроничен панкреатит, които са 20-30% от случаите. Генетичните увреждания включват мутации на :
– катион – трипсиноген гена (PRSSI)
– трансмембранния регулатор на апикалната мембрана на хлоридния канал (при кистична фиброза) и др..

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА 
На болката в епигастриума:
– с пептична язва
– възпалителни чревни заболявания
– дразним колон
– карцином на панкреаса

На екзокринната панкреасна недостатъчност:
– синдром на малабсорбция при цьолиакия и др. тънкочревни заболявания
– въглехидратна малабсорбция

УСЛОЖНЕНИЯ
Развитие на псевдокисти, билиарна дуктална обструкция, дуоденална обструкция, панкреатогенен асцит и/или плеврален излив, тромбоза на далачната вена, панкреасни фистули, карцином на панкреаса.

ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ

То е комплексно и включва нискомаслена диета с чести малки хранения, както и промяна в начина на живот:
– прекратяване на алкохолната консумация и тютюнопушенето. При изостряне на заболяването може временно да се провежда парентерално или ентерално хранене. Болката е един от трудните за овладяване моменти. Препоръчва се комбинирано приложение на спазмолитици и ненаркотични аналгетици със стъпаловидно покачване на дозата. За ограничаване на итрадукталното налягане в панкреаса се
препоръчва подтискане на секрецията му чрез прилагане на инхибитори на протонната помпа, панкреасни ензимни препарати и октреотид. При автоимунните панкреатити се прилагат глюкокортикоиди. В случаите на дуктална обструкция от стриктури, конкременти или псевдокисти е необходимо инвазивно лечение –
ендоскопска екстракция на конкременти след екстракорпорална литотрипсия, перкутанен ендоскопски или хирургичен дренаж на псевдокистите, ЕЕ асистирана аблация на плексус целиакус, билатерална торакоскопска спланхникектомия. В случаите на трудно овладяване на болката пациентите могат да бъдат насочвани към специализирани кабинети за борба с болката. Екзокринната панкреасна недостатъчност се третира с ензимни препарати, най-малко по 50 000Е при всяко
хранене, за цял живот. (За усвояването на един грам мазнини са необходими 2 000Е липаза!).

Ендокринната панкреасна недостатъчност се третира с инсулин, но поради риск от хипогликемия дозирането трябва да е много внимателно, а храненето да е съобразено с нивото на кръвната захар

Библиогрофията е от 47източника и е на разположение у автора.

панкреатит

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864

Психологични измервания

  • physhology псаихологически измервания

Сферата на диагностицирането включва психологични измервания с помощта на тестови методики, за да се установят евентуални когнитивни и емоционални нарушения, които съпътстват тревожни, депресивни и други видове състояния и заболявания. Чрез тях се извършва диференциална диагностика за уточняване на психични и психиатрични заболявания при деца и възрастни.

Психотерапия:

Когнитивно – поведенческата терапия е научно доказан метод за повлияване на емоционални и ментални проблеми. Базира се на идеята, че начинът, по който възприемаме събитията ( когниция), поражда чувствата (емоция) и определя действията ни (поведение). Следователно интерпретацията, а не конкретното събитие определят мислите, чувствата и поведението на всеки от нас. Базира се на концепцията, че негативните мисли пораждат поведение, което е несъразмерно на ситуацията.

Основната цел на този вид терапия е обучение в разпознаване на негативните мисли, съпоставянето им с действителността, справянето с тях и заместването им с техни позитивни и самоподкрепящи аналози, което води до нормализиране на емоционалното състояние. Усвоените умения са успешна стратегия за справяне в ежедневни и стресови ситуации. Съотношението между използваните когнитивни и поведенчески методи е различно застъпено в зависимост от конкретните нужди. Този вид лечение се различава значително от много други видове психотерапия, като особеностите в протичането включват следното:

– клиента/ пациента активно участва в терапията: за разлика от психоанализата, където пациентите разказват какво ги тревожи като цяло и се впускат в хаотични размисли, тук терапията е насочена към конкретен проблем и неговото решаване с помощта на пациента;

– клиента/ пациента и терапевта са равнопоставени: пациентът не е зависим от терапевта, като връзката между тях е фокусирана върху проблема и двамата заедно се опитват да намерят решение.

Като цяло когнитивно-поведенческата терапия може да се прилага успешно за лечението на следните заболявания и състояния:
– справяне с ежедневният стрес;
– повишена раздразнителност и агресивно поведение;
– занижена самооценка;
– затруднени взаимоотношения;
– тревожни състояния и панически атаки;
– психосоматични заболявания;
– депресивни състояния;
– хронична болка;
– алкохолизъм и наркомании;
– пристрастяване към хазартни игри;
– хранителни разстройства, например булимия и анорексия, както и при затлъстяване;
– нестабилно настроение;
– обсесивно-компулсивно разстройство;
– фобии, тикове;
– посттравматичен стрес;
– проблеми със съня;
– поведенчески нарушения в детска възраст;
– проблеми със сближаването и създаването на връзки с другите хора;
– синдром на раздразненото черво;
– депресивни епизоди;
– повишена раздразнителност и агресивно поведение;
– тревожност, панически атаки;
– хипохондрия;
– синдром на хронична умора, затруднена концентрация и др.

 

 

logo Sana Medic Varna

 

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.

тел. 052/608 313
моб. 0877 868 864